Нека ти разкажа

New Нека ти разкажа

  • Откъс от книгата
  • ОКОВАНИЯТ СЛОН
  • -Не мога – казах му. – Не мога!
  • -Сигурен ли си? – попита ме той.
  • -Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам... Но знам, че не мога.
  • Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
  • -Нека ти разкажа... И без да чака отговор, започна да разказва.

  • Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си... Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
  • А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
  • Тук явно има някаква загадка.
  • Какво го спира тогава?
  • Защо не бяга?
  • Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.
  • Тогава зададох съвсем ясно въпроса: “Щом е дресиран, защо го оковават?”.
  • Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
  • Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:
  • Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.
  • Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
  • Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си. 
  • Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
  • Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
  • Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
  • Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си...

  • -Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
  • Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
  • Така ставаме като слона и си набиваме в главата: “Не мога, не мога и никога няма да мога”.
  • Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
  • Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме под око колчето и си мислим:
  • Не мога и никога няма да мога.
  • Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
  • -Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
  • Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа... Цялата си душа!

Корица: Твърда корица

Брой страници: 256

Вид продукт: Митове, легенди и притчи , Популярна психология , Психическо здраве и самоусъвършенстване , Съвременни

Език: Български

Тегло: 0,27кг

Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
    Лош           Добър
  • Views: 425
  • Код на продукта: Нека ти разкажа
  • Наличност: В наличност
0 Product(s) Sold
  • 17.00 лв.
  • Без данък: 17.00 лв.

Тагове: Перун-ВС.