Нека ти разкажа

• Откъс от книгата
• ОКОВАНИЯТ СЛОН
• -Не мога – казах му. – Не мога!
• -Сигурен ли си? – попита ме той.
• -Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам... Но знам, че не мога.
• Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
• -Нека ти разкажа... И без да чака отговор, започна да разказва.
• 
  
• Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си... Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
• А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
• Тук явно има някаква загадка.
• Какво го спира тогава?
• Защо не бяга?
• Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.
• Тогава зададох съвсем ясно въпроса: “Щом е дресиран, защо го оковават?”.
• Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
• Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:
• Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.
• Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
• Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си. 
• Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
• Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
• Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
• Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си...
• 
  
• -Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
• Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
• Така ставаме като слона и си набиваме в главата: “Не мога, не мога и никога няма да мога”.
• Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
• Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме под око колчето и си мислим:
• Не мога и никога няма да мога.
• Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
• -Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
• Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа... Цялата си душа!

Корица: Твърда корица

Брой страници: 256

Вид продукт: Митове, легенди и притчи , Популярна психология , Психическо здраве и самоусъвършенстване , Съвременни

Език: Български

Тегло: 0,27кг